Страхът и свободата
Живеем в свят, в който хората често се опитват да избягат от страха. Крият се от него, потискат го, правят всичко възможно да не го усещат. Аз обаче съм избрала друг път – да вървя към страха. Да го търся. Да го поглеждам в очите.
Аз съм каскадьор. Занимавам се с паркур, кикбокс, конна езда, джудо, лека атлетика, работа с въжета, рапели, мотори и авто каскади. За мен е нормално да скачам от високо, да падам, да поемам риск. Това, което за много хора е немислимо, за мен е ежедневие. Но истината е, че дори и в този свят няма човек без страх. Всеки каскадьор го изпитва. Ако не го изпитва – той не е смел, а безразсъден.
Страхът не е враг. Той е сигнал. Той е концентрация. Той е онзи вътрешен глас, който те кара да бъдеш тук и сега. Той те държи жив. В нашата работа има едно неписано правило – уважавай страха си. Защото има огромна разлика между страх и паника. Страхът те фокусира, паниката те замъглява.
Страхът ти дава контрол, паниката го отнема. В паника човек прави глупости, губи себе си, превръща се в нещо като маймуна с калашник – хаотичен, неконтролируем, опасен.
И въпреки това, днес не съм тук, за да говоря за страха от височини, скорост или падане.
Аз съм тук, за да говоря за един друг страх – страхът да чета на глас.
Може би за вас това е нещо малко. Нещо обикновено. Нещо, което се случва без усилие. Но за мен този страх е по-голям от всяка каскада. Той не е физически. Той е дълбоко в мен.
Още в училище, когато се учех да чета, имах учителка, която пред целия клас ми казваше колко зле чета. Думите ѝ не бяха просто поправка – бяха присъда. Бяха етикет. И аз го приех. Започнах да вярвам, че не мога. Че не съм достатъчна.
И тогава избрах да избягам.
От първи до дванадесети клас не позволих на нито един учител да ме накара да чета на глас. Избягвах ситуации, криех се, намирах начини да не бъда извикана. Защото страхът ми беше по-силен от желанието да опитам.
И ето тук се появява парадоксът.
Човек, който скача от покриви, бяга от изречения.
Човек, който контролира тялото си във въздуха, губи контрол пред думи на лист.
И точно затова днес стоя тук.
Не защото ми е лесно.
А защото ми е трудно.
Записах се в специалност „Публична реч“, не за да стана перфектен оратор, а за да се изправя срещу най-големия си страх. За първи път да не избягам. За първи път да остана.
И тук идва думата „свобода“.
Често мислим, че свободата е да правим каквото искаме. Да нямаме ограничения. Да няма страх. Но истинската свобода не е липсата на страх – тя е изборът какво да направиш с него.
Свободна съм да правя тази констатация.
Свободна съм отдавна да не бъда кон с капаци.
Свободна съм да имам свободата да избирам, в красотата да се взирам, способен да взимам от земята оптимизъм, в кръговрата да се слива сивотата, да пробивам.
Свободна съм да тръпна сред разпръснатия мрак.
Свободна съм да хукна след изпуснатия влак.
Свободна съм да крача въпреки откъснатия крак.
Свободна съм да плача въпреки изкуствения смях.
Но най-важното…
Свободна съм да избера да не избягам.
Защото истинският затвор не е страхът. Истинският затвор е бягството от него.
Днес аз не скачам от сграда. Не карам мотор с висока скорост. Не правя каскада, която изглежда невъзможна.
Днес правя нещо по-трудно.
Стоя тук и говоря.
Позволявам си да бъда уязвима. Позволявам си да се проваля. Позволявам си да бъда човек, който още се учи.
И точно в това има свобода.
Свободата не е в това да не паднеш.
Свободата е в това да се изправиш.
Свободата не е в това да не се страхуваш.
Свободата е в това да продължиш въпреки страха.
И ако днес трябва да оставя нещо след себе си, то е това:
Всеки от нас има своя страх. Някои са видими. Други – не. Някои изглеждат големи. Други – малки. Но за човека, който ги носи, те винаги са реални.
И всеки от нас има избор.
Да избяга… или да остане.
Аз избирам да остана.
И точно затова … съм свободна и да млъкна.
Речта е произнесена от Йорданка Папалезова по време на държавен изпит на студенти от магистърската програма „Публична реч“ към НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов“. Директор на магистърската програма е професор д-р Веселина Раева. Преподаватели по учебната дисциплина „Ораторско изкуство“, по време на която също е подготвяна речта, са професор дн Иванка Мавродиева и доц. д-р Валерия Кардашевска.
© Йорданка Папалезова, студент в магистърска програма „Публична реч. Речта се публикува със съгласието на студента.
© Онлайн справочник по реторика.
Цитирането на автора на речта и на Онлайн справочника по реторика и задължително.